Финансова грамотност – добри европейски практики

Днес, по време на уебинар, организиран в рамките на проекта Finman+, представители на консорциума и специално поканени гости споделиха вдъхновяващи примери за повишаване на финансовата грамотност в различни европейски страни. По-специално, тези от консорциума – Дания, Кипър, България, Испания, Словения, Гърция и Италия. Фокус на дискусията беше опитът на Дания, която е водеща в интегрирането на финансовата грамотност в образованието. Други страни като Италия, Кипър, Гърция, България, Словения и Испания също разработват значителни инициативи, но техните подходи и ефективност варират.

Партньори от Италианската търговска камара в Дания (Danitacom) споделиха няколко успешни примера, включително програмата „We-Grow“ на Центъра за финансова грамотност за младежи. Тя обхваща ключови теми като управление на личните финанси, бюджетиране, ипотеки и данъци и включва интерактивни класове и доживотно членство за допълнително обучение. Подходът към младите хора е особено впечатляващ, като се използват теми и методи, които са релевантни за тяхната житейска ситуация, с акцент върху съответната практическа приложимост. Силните страни на датския подход са:

• Институционална подкрепаПравителството активно насърчава внедряването на финансова грамотност в образованието.
• АдаптивностОбученията са съобразени с географските, социално-икономическите и образователните нужди на младите хора.
• ИнтерактивностФокус върху практическата приложимост и релевантност на материалите.

Италия: „Младият фактор“

Инициативата „Младият фактор“ е пример за ефективно образование за ученици на възраст 14–19 години. Чрез интерактивни уроци, групови дейности и реалистични сценарии програмата е достигнала до над 700 000 ученици, предоставяйки им ключови знания за вземане на информирани икономически решения. Основният недостатък на програмата е, че е фокусирана върху ученици от определени възрастови групи, което ограничава обхвата ѝ до по-млади участници.

Кипър: Финансова грамотност чрез иновации

Централната банка на Кипър провежда ежегодно събитие като част от Световната седмица на парите. Инициативата е насочена към разнообразна аудитория, от студенти до широката общественост, и използва методи като семинари, видеоклипове и интерактивни викторини, за да поддържа ангажираността. Проблемът тук е, че дейностите са ограничени във времето (веднъж годишно), което намалява устойчивостта на ефекта.

България: Местни иновации с глобален потенциал

Програмата „Левчето“, организирана от AIESEC България, предлага събития за финансова грамотност, включително симулации на реални търговски ситуации. Играта „Money Time“ също се откроява като иновативен инструмент за обучение, достигнал до широка аудитория чрез социалните медии и публични събития. Всички събития са безплатни и лесно достъпни, но физическото им местоположение е ограничено до столицата, което намалява националното покритие на инициативите.

Испания и Гърция: Интерактивност и приобщаване

В Испания програмите „Finanzas para no financieros“ и „Tus finanzas tu futuro“ използват дигитални и интерактивни обучителни подходи, насочени към различни възрастови групи, но те често са свързани с търговски институции, което поражда съмнения относно неутралността на предоставяното съдържание. В Гърция, чрез програма на Гръцката асоциация на банките, младите хора се учат как да управляват личните си финанси, с акцент върху практически примери и дигитална сигурност. Основният недостатък се крие в подхода, тъй като обученията често не са дигитализирани, което на практика ограничава достъпа до тях.

Словения: Разнообразие от инициативи

Словения демонстрира разнообразие и гъвкавост в подхода си към финансовата грамотност, като се фокусира върху широк кръг от целеви групи – от студенти до възрастни, включително пенсионери. Двете ключови инициативи – тези на Финансов вестник и Асоциация на словенските банки (ZBZ) – предоставят краткосрочни, но ефективни програми. Въпреки положителните аспекти, съществуват няколко ключови предизвикателства, ограничаващи потенциала им за дългосрочно и устойчиво въздействие, като например фактът, че много от инициативите са краткосрочни, като събитията са ограничени до няколко дни или седмици. Липсват модули за текущо обучение или последващи дейности, които да задълбочат придобитите знания, особено за участниците, които искат да разширят уменията си.

Уебинарът подчерта колко разнообразни и ефективни могат да бъдат подходите към финансовата грамотност в Европа. Докато Дания се откроява със своя систематичен подход и правителствена подкрепа, други страни като Словения демонстрират креативност и адаптивност в своите инициативи. Ключовите изводи включват:

• Значението на сътрудничеството между държавните институции, училищата и неправителствените организации.
• Необходимостта от интегриране на финансовата грамотност в националните учебни програми.
• Ползата от дигитализацията и краткосрочните формати за по-широк достъп до знания.

Финансовата грамотност е не само образователна цел, но и мощен инструмент за изграждане на по-устойчиви общества и икономически просперитет. В тази връзка Русенската търговско-промишлена камара ще продължи да участва и да развива инициативи като Finman+. Считаме финансовата грамотност за важна компетентност не само за младите хора, но и за всички граждани, особено в днешния сложен финансов свят.